Банско е обособено като селище през IX - X в. от събиране на няколко махали. Под името Баниска се споменава в османския Регистър на джелепкешаните през 1576. През Възраждането бързо се развива като селище с облик на градч и се превръща в един от най-значителните търговско- занаятчийски центрове в Североизточна Македония. От занаятите особено голям разцвет получават кожарството, дърводел-ството, кацаро-бъчварството, воденичарството и тепавичарството. В землището на Банско са запазени останки от антични крепости. Като селище се обособява през IX –X век. По време на Възраждането представлява голям търговско-занаятчийски център и се развива художествена школа от зографи, резбари и строители. Тяхното наследство е между най-значимите постижения на българските национални гений. Запазена е възрожденската архитектура, като има обособени групи от паметници на културата. Банско е известно още и с музейни обекти като къща-музей «Никола Вапцаров», къща-музей «Неофит Рилски», Веляновата къща, метох на Рилския манастир с иконна изложба, паметници на Паисий Хилендарски, Никола Вапцаров, Симеон В. Молеров.
